САПУН – ИСТОРИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
В статията ще ви започнем с полезни факти за историята на сапун за тяло, сапун за пране, меки билкови сапуни (белди) и тяхното производство и какво място са заемали в живота на хората през вековете.
Сапуна за тяло е сред най-старите потребителски стоки на земята
В ежедневието ни ароматните сапунени блокчета са се превърнали в познат домакински артикул, който сякаш винаги е бил с нас. Всеки ден, без да се замислят, автоматично, хората го ползват, без да знаят, че сапунът има дълга и сложна история. Историческите сведения определят сапуна, като една от най-старите потребителски стоки на земята. И преди да се превърне в обичаен атрибут на ежедневната хигиена, сапунът е изминал дълъг път, буквално издигайки се от мръсотията и пепелта.
Информация за производството на сапун има още от древността и е на около 5,5 хиляди години. Много преди появата на сапуна, хората са измисляли различни средства за лична хигиена и пране на дрехи. В Египет са направили разтвор за почистване от пчелен восък и вода, а древните гали са създали мехлем, използвайки пепел от букова дървесина, забъркана със свинска мас. По времето на Омир древните елини са търкали тялото си с пясък и различни растителни компоненти, като по този начин са премахвали мръсотията от себе си.
Различни са версиите за началото на производството на сапун. Според първата, сапунът се появява за първи път в шумерската цивилизация. В края на 19 век в резултат на разкопки на територията на Месопотамия са открити древни градове, споменати в Библията – Ериду, Вавилон, Акада, Лагаш. Археолозите откриват голям брой глинени плочи, чиято възраст надхвърля 5800 години. След дешифриране на шумерския клинопис се оказва, че тези плочи съдържат историята на шумерската цивилизация, съществувала на територията на съвременен Ирак.
Любопитен факт е, че една от шумерските глинени плочи, датираща от 2500 г. пр.н.е., описва процеса за производство на сапун. Смес от дървесна пепел и вода се вари, след което мазнината се добавя и разтопява в нея, като се получава сапунен разтвор.
САПУН – “дарът на боговете”
Има версия, че самата дума “сапун” се е образувала от името на планината Сапо, където древните римляни са принасяли жертви на боговете. Жителите на Рим носили диви животни, добитък, птици на тази планина и са ги изгаряли. Смес от неизгорели остатъци от животински мазнини и дървесна пепел, благодарение на дъждовете се влива в река Тибър и се смесва с глината по бреговете. Жените, които перат дрехите си там, забелязват, че с тази смес мръсотията се изпира по-лесно. И така „дарът на боговете“, както се е мислело тогава започва да се използва за пране на дрехи. Това се потвърждава от сапунената работилница и дори запазени парчета сапун открити от археолози при разкопки в Помпей. И не случайно най-голямата му популярност настъпва именно в Рим. За приготвянето му пише и Плиний Стари в своята „Естествена история” от 37 тома, която се счита за античната енциклопедия по естествознание. Рецептата е същата – сапунът се получава от животинска мазнина и воден разтвор на „поташ” (дървесна пепел). И тъй като от стари времена дрехите се перяли с основа, получена от дървесна пепел и вода, тази смес остава в основата на сапунената рецепта и през следващите 2000 години.
И през II век пр. н. е. лекарят Гален описвайки сапуна в своите ръкописи, споделя, че не само изпира дрехите си, но и почиства кожата си. Така се популяризира използването на сапуна за лична хигиена.
През VII и VIII век. арабите вече владееха изкуството на производство на сапун, което разпространиха заедно с исляма първо в Испания, а след това и в Европа. Записите на първата европейска гилдия за производство на сапуни датират от това време. Арабите правят сапун от растително масло като зехтин и някои ароматни масла като масло от мащерка. От началото на VII век сапунът се произвежда в Наблус (Палестина), Куфа (Ирак) и Басра (Ирак).
Промишленото производство на сапун е започнато за първи път от французите през 9 век. Марсилия е бил основният доставчик на сапун за различни страни. Първият твърд сапун е произведен в Италия през 1424 г.
В средновековна Европа къпането не е било популярно – подобно нещастие се случваше на европеец средно веднъж в годината. През останалото време се е считало, че плуването е достатъчно.
Почти всички са имали въшки. Наричали са ги “Божии бисери” и са били знак за святост. А докато европейците са си брояли въшките, руските селяни са се къпели всяка събота.
През Средновековието и парфюмите са измислени в Европа – естествено, като средство за борба с неприятната миризма.
Сапунът – ценна стока и привилегия на благородството
От 13 -ти век производството на сапун набира популярност, първо във Франция, а след това и в Англия. Английският крал Хенри IV дори издава закон, който забранява на производителя на сапун да пренощува под един покрив с други занаятчии: методът на производство на сапун се е пазил в тайна. След падането на Римската империя на личната хигиена на практика престава да се обръща внимание. Това се дължи на факта, че сапунът е ценна стока и остава привилегия на благородството. В Англия през 1399 г. крал Хенри IV основава Ордена, чиято привилегия е да се мият със сапун.
Недостъпността на сапуна през Средновековието се потвърждава от факта, че дори испанската кралица Изабела Кастилска е успяла да го използва само два пъти през живота: при раждането и преди сватбата си.
Френския крал Луи XIV и руската принцеса Анна
Смешно от гледна точка на хигиената започва сутринта на френския крал Луи XIV. Той е потърквал очи с върховете на пръстите си, напоени с вода и това е бил финала на сутрешния тоалет. Казват, че Луи XIV се измива само два пъти през целия си живот – и то заради настоятелните препоръки на лекаря си. В онези дни дори кралете са се миели в обикновена дървена бъчва и за да не се губи напразно топлата вода, след монарха останалата свита е минавала от там. Това е много неприятно за руската принцеса Анна, която става френска кралица. Тя била не само най-грамотният човек в кралския двор, но и единствения, който има навика да се къпе редовно.
Католическата църква издава забрана за редовното къпане, тъй като вижда източника на разврат в общите бани.
Модата за чистота се възражда и от средновековните рицари, които посещават арабските страни с кръстоносните походи. Известните сапунени топки от Дамаск стават любимите подаръци за жените им. Самите рицари, които прекарват много часове в седлото и битките, никога не се къпят, което прави незабравимо неприятно впечатление на арабите и византийците. Рицарите, които се завръщат в Европа, се опитват да въведат редовното къпане в родината си, но католическата църквата потиска тази идея и издава забрана, тъй като вижда източника на разврат и инфекция в баните.
В помещенията на баните в онези дни е било обичайно, жените и мъжете да се мият заедно, което е голям грях. Жалко, че техните слуги не са разделили дните за къпане на жени и мъже. Този изход от ситуацията би могъл да предотврати нашествието на чумната епидемия и големите бедствия, сполетели Европа. Тя погубва половината от населението на Италия и Англия, докато Германия, Франция и Испания губят повече от една трета от жителите си.
Епидемията заобиколя само Русия, поради факта, че обичаят редовно да се миеш в банята е широко разпространен в страната. Ако, през Средновековието хората са знаели, че причинителите на много болести са бактерии, които са толкова лесни за отстраняване от ръцете със сапун, това в крайна сметка би спасило много човешки животи, само с това малко ароматно барче.
Руските майстори наследяват тайните на сапунопроизводството от Византия и тръгват по своя път. В много гори започва мащабна сеч за производство на поташ, който се превръща в един от продуктите за износ и носи добър доход. В Русия сапунът се вари както в работилниците, така и у дома. За направата на сапуна са използвани говежда, агнешка и свинска мас. За мекота са добавяли растителни масла като ленено семе.
През 1525 г. сапунът се използва за бръснене и се смята за невероятно ценен продукт, достъпен изключително за богатите.
В средновековна Англия сапунът се е разглеждал от правителството като добър източник на доходи и следователно е бил облаган с данък. Интересното е, че данъчните инспектори е трябвало да заключват инструментите на производителите, които са използвали за направата на сапун, през нощта. Така се води борбата срещу тайното производство на сапунени изделия. Любопитното е, че този данък продължава 200 години!
Производството на сапун се покровителства от държавата
Междувременно, изтощена от чумата, Европа започна да се възстановява. Производството започна да се възражда, а с него и производството на сапун. През 1662 г. в Англия е издаден първият патент за производство на сапун и постепенно производството му се трансформира в индустриален клон, който е покровителстван от френската държава.
През втората половина на 17-ти век във Франция е издаден кралски указ, позволяващ да се вари сапун само през лятото и само от пепел и зехтин.
Френският физик Никълъс Льоблан (1742-1806) открива метод за производство на сода (натриев карбонат Na2CO3) от сол (натриев хлорид NaCl) след преработката ѝ със сярна киселина, която се оказва отлична суровина за сапун. Това значително намалява крайната цена на продукта и в края на краищата… спасява стотици хиляди декари сибирски гори! Така към XIX век производството на сапун напълно се индустриализира, а с това възможностите за разнообразие на асортимента стават изключително широки. Сапунът се превръща в един от хилядите индустриални продукти.
Въпреки факта, че хората знаеха за свойствата на сапуна и знаеха как да го приготвят, всъщност никой не знаеше какво е това. Едва през 1808г. френският химик Мишел Юджийн Шеврел по искане на собствениците на текстилна фабрика, изследва състава на сапуна. В резултат на анализа се оказа, че сапунът е смес от натриеви соли на висши мастни (карбоксилни) киселини.
И не напразно един от учените-химици казва, че богатството и културата на нацията се определят от количеството сапун, което тя консумира.
През 1880 г. Procter & Gamble пуска на пазара нова марка бял сапун, който не потъва във вода. Причината за това беше проста технологична грешка в производството, която носи на собственика на компанията около 7 милиона долара.
Мек билков сапун (белди)
В средата на 19 век мекия билков сапун(белди) става особено популярен в света, той перфектно ексфолира кожата и премахва токсините от нея. Този специален вид сапун се появява за първи път в Мароко. Прави се от зехтин Extra Virgin с добавка на смлени билки, плодове, подправки и етерични масла по стара берберска рецепта.
Можете да разгледате меки билкови сапуни(белди) –Тук
Въпреки факта, че рецептата е била позната на човечеството от дълго време, нейното подобрение не спира. След Първата световна война поради недостиг на естествени мазнини започват да се използват синтетични детергенти, които започват да изместват сапуна от пазара. Но повишеният акцент върху екологията и „естествеността“ в края на 20 -ти век върна интереса към „стария“ начин на измиване на ръцете.
Световен ден за измиване на ръцете
През 2007 г. едно от ведомствата на ООН обяви 15 октомври за Световен ден за измиване на ръцете, а за първи път се отбелязва през 2008 г. Целта на празника е да убеди населението на света да мие ръцете си по-често.
И едва, когато ръчно изработените неща започнаха да се ценят особено, производството на сапун се превърна в популярно хоби, носещо от една страна, много положителни емоции, а от друга естествен продукт!
Представяме ви натуралните сапуни за тяло на Живица произведени по стари руски рецепти.
______
П.С. Ако статията ви е била полезна, можете да коментирате и споделите, за да помогне на повече хора.
Всичко хубаво и приятно пазаруване
от екипа на Натурална Козметика ЖИВИЦА
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.